
Прочетен: 18739 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 07.05.2014 23:48


Седнала съм пред новата видеостена, дето я купи мъжът ми за Коледа. Пуснала съм „Междузвездни войни”, гледам филма и си чатя с някакъв пич в „Елмаз”. Ама и от него нищо не става. Честно да ви кажа, днес няма истински мъже. И тоя нещо обратен ми се вижда. Отрязвам го и влизам в блога си. По-добре да разкажа няколко вица, докато мъжът ми приготви в кухнята баницата за довечера. Ще отида да го нагледам по-късно и да му напомня да напълни малката бъчвичка с вино. Имаме си едно декоративно бъчве, дето като подпийнем, направо се залагаме под него с отворена уста. Компанията засича кой ще издържи най-дълго.
Та вицовете...:
Води се епична битка между Дарт Вейдър и Крали Марко. След като победил, Крали Марко, бършейки меча си, казал:
- Пууу, пъ’ тоя астматик, щеше да ми извади очите с т’ва фенерче!
Докато дописвам първия виц, телефонът ми звъни настойчиво. Отварям и дочувам глас на силно почерпен мъж:
- Ало, Мария ли е ?
- Да.
- ’Айде довечера да се позабавляваме!
- Грешна Мария сте набрал! - отговарям.
- Идеаааално! Ако наистина си толкоз грешна, колкото казваш, ще си прекараме превъзходно!...
Затварям. Няма вече истински мъже. Само обратни и педерасти. То..., не че има съществена разлика между едните и другите.
Та вторият виц:
Четиридесет и нещо годишна софиянка, живуща на „Граф Игнатиев” 48, повикала млад дърводелец да види дали може оправи гардероба й или да купува нов? Проблемът бил, че като преминава трамвай, отвътре гардеробът се разкривявал, разковавал се и после се разпадал. Дърводелецът събул обувките си, влязъл в гардероба и зачакал трамвая, за да разбере какво става. В този момент се прибрал съпругът на жената. Виждайки непознати обувки, отваря вратата на гардероба - и там мъж.
- Какво правиш тук, бе..., боклук?
- Да му се невиди..., няма да ми повярваш..., трамвая чакам...
Телефонът ми звъни отново. Пак непознат номер. Всъщност подозирам, че вече не е толкова непознат. Отварям. Пак онова пиянде отпреди малко...
- Маце, к’во ша кажеш за предложението ми, а?...
- Ще ти кажа да отидеш да си удариш една чикия и да престанеш да ми звъниш!
- Виж к’во, маце, аз съм голям мъж..., имах си и приятелка..., ама сега съм в траур и искам да удавя мъката се в нечии обятия...
- Какво е станало с нея? – питам съчуствено.
- Нищо, вече ми е жена, миналата седмица се оженихме. Сега готви в къщи и ме чака да се прибера, че да ми вдигне скандал, за това, че ме има..
Затварям отново телефона и слагам пръсти на клавиатурата:
В една къща звъни телефона:
- Скъпа, в болницата съм! Паднах от една стълба по време на работа и Гергана ме докара. Счупил съм си едната ръка, единия крак и три ребра.
- Коя е тази Гергана?... – пита свадливо съпругата.
Отново ми звъни смартфона. Познат номер. Пак онова пиянде. Няма да отварям. По-добре да отида да нагледам мъжа си в кухнята.
здраве, мир и любов да има,
много истински мъже,
баници да правят за мезе!!
На всяка поне по един!