Седнала съм пред новата видеостена, дето я купи мъжът ми за Коледа. Пуснала съм „Междузвездни войни”, гледам филма и си чатя с някакъв пич в „Елмаз”. Ама и от него нищо не става. Честно да ви кажа, днес няма истински мъже. И тоя нещо обратен ми се вижда. Отрязвам го и влизам в блога си. По-добре да разкажа няколко вица, докато мъжът ми приготви в кухнята баницата за довечера. Ще отида да го нагледам по-късно и да му напомня да напълни малката бъчвичка с вино. Имаме си едно декоративно бъчве, дето като подпийнем, направо се залагаме под него с отворена уста. Компанията засича кой ще издържи най-дълго.

Та вицовете...:

Води се епична битка между Дарт Вейдър и Крали Марко. След като победил, Крали Марко, бършейки меча си, казал:

-   Пууу, пъ’ тоя астматик, щеше да ми извади очите с т’ва фенерче!

 Докато дописвам първия виц, телефонът ми звъни настойчиво. Отварям и дочувам глас на силно почерпен мъж:

-  Ало, Мария ли е ?

-  Да.

- ’Айде довечера да се позабавляваме!

-  Грешна Мария сте набрал!  - отговарям.

- Идеаааално! Ако наистина си толкоз грешна, колкото казваш, ще си прекараме превъзходно!...

Затварям. Няма вече истински мъже. Само обратни и педерасти. То..., не че има съществена разлика между едните и другите.

Та вторият виц:

Четиридесет и нещо годишна софиянка, живуща на „Граф Игнатиев” 48, повикала млад дърводелец да види дали може оправи гардероба й или да купува нов? Проблемът бил, че като преминава трамвай, отвътре гардеробът се разкривявал, разковавал се и после се разпадал. Дърводелецът събул обувките си, влязъл в гардероба и зачакал трамвая, за да разбере какво става. В този момент се прибрал съпругът на жената. Виждайки непознати обувки, отваря вратата на гардероба - и там мъж.

Телефонът ми звъни отново. Пак непознат номер. Всъщност подозирам, че вече не е толкова непознат. Отварям. Пак онова пиянде отпреди малко...

-   Маце, к’во ша кажеш за предложението ми, а?...

 -   Ще ти кажа да отидеш да си удариш една чикия и да престанеш да ми звъниш!

-   Виж к’во, маце, аз съм голям мъж..., имах си и приятелка..., ама сега съм в траур и искам да удавя мъката се в нечии обятия...

-   Какво е станало с нея? – питам съчуствено.

-   Нищо, вече ми е жена, миналата седмица се оженихме. Сега готви в къщи и ме чака да се прибера, че да ми вдигне скандал, за това, че ме има..
     Затварям отново телефона и слагам пръсти на клавиатурата:

В една къща звъни телефона:

- Скъпа, в болницата съм! Паднах от една стълба по време на работа и Гергана ме докара. Счупил съм си едната ръка, единия крак и три ребра.

- Коя е тази Гергана?... – пита свадливо съпругата.

Отново ми звъни смартфона. Познат номер. Пак онова пиянде. Няма да отварям. По-добре да отида да нагледам мъжа си в кухнята.

Няма вече истински мъже...