Постинг
25.05.2013 14:24 -
Родна реч, омайна, сладка
Автор: otempora
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 14589 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.02.2014 10:05
Прочетен: 14589 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 23.02.2014 10:05
Родна реч, омайна, сладка
една историйка от ежедневието Вчера трябваше да отведа приятелката си от Димитровград до Ксанти - започна разказа си моя гръцки приятел - където щеше да я посрещне баща й и да я отведе до Драма. По пътя за границата спряхме да хапнем в един ресторант в град Кърджали. Сервитьорът ни донесе менюто, разгледахме го и когато трябваше да си поръчаме, се оказа, че има проблем, сервитьорът - българин (от турския етнос) не говори български. Той ни предложи да разговаряме на английски, но аз отказах. Казах, че сме в България и затова ще разговаряме на български език (макар че съм завършил в Англия и владея много добре езика). След многократни уточнения на поръчката, (поради неразбиране на българския език от страна на сервитьора), успяхме да вечеряме и да заплатим, след което продължихме за границата.
На КПП Златоград митничарят извърши доста стриктна проверка на документите ни. Повярвайте ми, за пет години в България, аз научих много добре българския език, в това число и някои диалекти, но не можах да разбера нищо от това, което ми говореше този митничар. Той изстрелваше думите бързо като картечница и така сливаше думите, че се получаваше невероятна и неразбираема бъркотия от звуци, които отказваха да се превърнат в съзнанието ми в българска реч. Приятелката ми, която разбира, но слабо говори езика, ме погледна въпросително и ме попита - на какъв език говори този митничар?
Понеже не разбирах разпорежданията на митничаря, се налагаше той да повтаря по няколко пъти бързите си словоизлияния и в тези бързострелни повтаряници загубихме доста време при проверката. Накрая, митничарят ми подаде документите и строго каза:
- И да научите да говорите български език, щом работите в България!
- Ще го направя - изрекох, но в същото време си мислех: Не, Вие трябва да се научите да говорите български...!
една историйка от ежедневието Вчера трябваше да отведа приятелката си от Димитровград до Ксанти - започна разказа си моя гръцки приятел - където щеше да я посрещне баща й и да я отведе до Драма. По пътя за границата спряхме да хапнем в един ресторант в град Кърджали. Сервитьорът ни донесе менюто, разгледахме го и когато трябваше да си поръчаме, се оказа, че има проблем, сервитьорът - българин (от турския етнос) не говори български. Той ни предложи да разговаряме на английски, но аз отказах. Казах, че сме в България и затова ще разговаряме на български език (макар че съм завършил в Англия и владея много добре езика). След многократни уточнения на поръчката, (поради неразбиране на българския език от страна на сервитьора), успяхме да вечеряме и да заплатим, след което продължихме за границата.
На КПП Златоград митничарят извърши доста стриктна проверка на документите ни. Повярвайте ми, за пет години в България, аз научих много добре българския език, в това число и някои диалекти, но не можах да разбера нищо от това, което ми говореше този митничар. Той изстрелваше думите бързо като картечница и така сливаше думите, че се получаваше невероятна и неразбираема бъркотия от звуци, които отказваха да се превърнат в съзнанието ми в българска реч. Приятелката ми, която разбира, но слабо говори езика, ме погледна въпросително и ме попита - на какъв език говори този митничар?
Понеже не разбирах разпорежданията на митничаря, се налагаше той да повтаря по няколко пъти бързите си словоизлияния и в тези бързострелни повтаряници загубихме доста време при проверката. Накрая, митничарят ми подаде документите и строго каза:
- И да научите да говорите български език, щом работите в България!
- Ще го направя - изрекох, но в същото време си мислех: Не, Вие трябва да се научите да говорите български...!
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
