Постинг
13.06.2012 13:58 -
Цигански истории. Част 1
Автор: otempora
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2533 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.03.2014 18:48
Прочетен: 2533 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 11.03.2014 18:48
Казвам се Калчо. Скоро с жената шъ си спретним малка къщичка в София. Ша сложим сатилитна чиния и шъ метним две куки на електропровода. После ша съ запишим на социални помощи, щото не ни осигуряват работа. Нямало места за неграмотни. Кой и неграмотен беееей?... Аз имам диплома от Русенското МЕИ. Евтино я купих. Айшето няма диплома, ама защо й е? Тя осигурява децата в къщата, започна да ражда на 15, те осигуряват детските, пък аз асигурявам на Айшето кефа. Сега тя готви манджата и чака големите дица да са върнат от просията по улицити...
Хубаво нещо е живота, ей... Като пусна сутрин каситуфона и седна у каруцата, че като подкарам кобилката в галоп. Вятърът роши сплъстената ми коса и отнася миризмата на кисело от подмишниците и чатала ми. Тогава се чувствам европеец. Препускам, препускам, пък като видя някъде незаровен кабел или самотно жилязо, прибирам в каруцата. После на пункта на вторичните суровини и след това - кебапчета и кючеци.
Ей..., хубаво нещо е живота. С нетърпение чакам да отворят границите на шенгена и да тръгнат българите на запад. Ние и сига си ходим. Нас шенгена не ни спира. Връщат ни, ама ние пак си ходим. Но друго си е и братята да отидат, да видят свет. Тогава къщите остават празни и да видиш тогава какво значи безплатно пазаруване в тях. Чакам го с нетърпение тоз момент.
Абе обичам си аз българията и европата си обичам. Да живеят!
към:
Цигански истории. Част 2
Цигански истории. Част 3
Хубаво нещо е живота, ей... Като пусна сутрин каситуфона и седна у каруцата, че като подкарам кобилката в галоп. Вятърът роши сплъстената ми коса и отнася миризмата на кисело от подмишниците и чатала ми. Тогава се чувствам европеец. Препускам, препускам, пък като видя някъде незаровен кабел или самотно жилязо, прибирам в каруцата. После на пункта на вторичните суровини и след това - кебапчета и кючеци.
Ей..., хубаво нещо е живота. С нетърпение чакам да отворят границите на шенгена и да тръгнат българите на запад. Ние и сига си ходим. Нас шенгена не ни спира. Връщат ни, ама ние пак си ходим. Но друго си е и братята да отидат, да видят свет. Тогава къщите остават празни и да видиш тогава какво значи безплатно пазаруване в тях. Чакам го с нетърпение тоз момент.
Абе обичам си аз българията и европата си обичам. Да живеят!
към:
Цигански истории. Част 2
Цигански истории. Част 3
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари