Прочетен: 3798 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 22.01.2014 16:14
Студентският празник е свързан с първото у нас висше училище - Софийският университет. Той е създаден в края на 80-те години на ХІХ в. Раждането на училището е по инициатива на свищовлиите Иван Шишманов и Емануил Иванов като Висш педагогически курс при класическата гимназия с историко-филологическо отделение. Със закон от 1 януари 1889 г. курсът се превръща във висше училище с допълнителни отделения (факултети). В параграф 25 от общия правилник на университета от 1905 г. се казва: "На 25 ноември (8 декември), ден на Свети Климента Охридски и празник на университета, става тържествено представление на новия ректор. Старият ректор чете отчет за вървежа на университета, а новия казва академическа реч." Това е официалното начало на 8 декември като празник на студентите.
Днес се връщам в спомените си към някогашните студентски години. Спомням си, че колегите, които най-бурно празнуваха на този ден, бяха същите, които еднакво празнуваха всички празници и бележите дати – на маса, на фона на зараждащата се тогава чалга и създавайки впечатлението че гуляят сбирщина коняри, а не част от „интелигенцията на нацията”. Същите, които крадяха записките, проектите и курсовите задачи на колегите си, за да ги адаптират съм собствените, които преписваха за поредната тройка, които се молеха да разменят билетите си на изпит, защото имат „пищов” за един от въпросите на чуждия билет, същите, на които сме решавали задачите на коляно, в коридора и подсказвали за да не ги скъсат на изпити или на контролни работи.... това бяха героите на тържествата, на които знаещите не присъствахме.
Понякога срещам една част от тях. Някои станаха директори, други бяха такива, трети извършват консултантски услуги... Смях, дали има друга държава, в която некадърниците са издигат за ръководители?! Дори и министри да станат неграмотниците си остават недоучили некадърници, които правят огромни бели на останалите. За да оцелеят в работата си такива хора изваждат от себе си най-доброто, на което са способни – подлостта и продажността си, превръщат се в доносници, творят клюки, впиват се като пиявици във всичко жизнено около себе си и го изсмукват, докато не го уморят, независимо дали това е цяло предприятие, отделен човек или необходимост от спазване на правна или морална норма... Тези хора станаха страхливци; подмазвачи; слуги, готови да обслужват всеки господар с пари, те са хора без достойнство, пълни подлоги... Такива хора са късопаметни. Те размахват дипломата си за висше образование, като смятат, че притежанието на въпросния документ ги прави по-значителни от останалите, независимо, че е придобит с преписвачество, ходатайство, тройки по милост, подсказване от колеги, зубрене и пълно неразбиране на прочетеното... Те са забравили как е придобит документа им на висшисти. Тройкаджията си остава тройкаджия за цял живот, защото никога не се научава на интелектуален труд.
Напротив, тези, които учиха задълбочено, сега са гръбнака на икономиката. Това са хора - свободно изразяващи мнението си, както по професионални, така и по всички други житейски проблеми. Други избягаха от България и никога няма да се върнат, за да не бъдат подтискани от тройкаджии. Тези хора успяха да се реализират и в чужбина, защото добрият специалист е като дялан камък, където и да го поставиш - пасва, върши работа и тежи на мястото си...
Днес на празника ви, студенти, ви пожелавам да успеете да съчетаете в себе си веселяшки дух и жажда за знание, да изградите в себе си цитадела от знания, която да ви помогне да устоите на атаките на тройкаджии в бъдеще. Защото у нас тройкаджии е имало и ще има... Те управляват държавата, предприятията, те създават фирми източващи икономиката, те са хвалят, че са избирани за общински съветници, подкупвайки цигански гласове и други такива... Пожелавам ви, да станете не само образовани, но и умни, и знаещи!
Успех! Наздраве!
Тагове:
Марио Варгас Льоса: Старият канон, който...
Приказка за...
Учтиви идилци от Дон в Париж
И как се достигна до чушкопекът И можеш...
http://www.youtube.com/watch?v=z3VdwOEZuxI