Този въпрос е много важен, защото качеството и енергията на ръководните кадри, определят успеха или краха на едно предприятие. НКЖИ е най-големия работодател в държавата, с над дванадесет хиляди служители и качеството на ръководния състав гарантира качеството на работа на тази армия от работници и служители. Може би избързвам с този въпрос, но тъй като той е в тясна връзка с предишния (Спазва ли се ЗОП в НКЖИ?), ще го задам сега. В този материал няма да ползвам официални данни, не защото не искам, а защото няма от къде да бъдат набрани. Затова пък ще ви разкажа една случка от личния си опит, която е симптоматична, относно кадровата политика в железницата.
       Беше лятото на 1998 година. Потърси ме един бивш бивш състудент. Каза ми, че негови приятели желаели да се срещнат с мен. Попитах за какво е тази среща, но той отговори, че като отида, ще разбера. Срещата беше с някой си Цани, управител на частна фирма за охранителна и пожароизвестителна техника, и активист на СДС в града по онова време. На срещата, въпросния Цани, ми заразказва, че някои хора в ръководството на СДС търсят едно „наше момче”, което да бъде назначено за началник на локомотивното депо. Бях силно озадачен, защо на мен ми се предлага това, понеже работих в БДЖ, но имах съвсем различна специалност и нищо не разбирах от ремонта на локомотиви. Цани ми обясни, че не е важно дали разбирам нещо от работата, важно е, че имат препоръки за мен и смятат, че мога да се справя. Аз, за разлика от него, имах някаква представа от структурата и специализацията на подразделенията в БДЖ и бях наясно, че няма да съм от полза като ръководител на структурна единица, в която не съм работил и не съм специалист в тази област, и му го казах. Прозвуча ми много обидно, че ме смята за „наше” момче. Аз не го познавах, едва ли ме познаваше и той. От къде на къде този тумбак ме смяташе за нечия принадлежност?! Не разбирах играта, която се играеше, но ми беше ясно, че не съм "тяхното" момче, дори и момче не бях вече... Отказах и си тръгнах.
      След месец, срещнах бившия си състудент. Предложих му да изпием по кафе и го попитах какво знае за предложението на неговите приятели. „Ти много сбърка, че отказа – заяви ми той. – Ако беше приел, това щеше да те изстреля по върховете на управлението на фирмата след време. Тези негодници дълго ще са на власт... Търсеха човек, който да извърши една далавера. Като ремонтират локомотив в депото, му правят 72 часова проба, при която той бръмчи на коловоза. В действителност обаче, той ще бръмчи един час, а горивото за останалите часове ще се изписва, после ще се източва и ще се продава. Всички в далаверата печелят...”
        Идваше ми да го удуша, че ме е натопил в тази мръсотия. „С идеали, принципи и морал, ще риташ камъка по линията до пенсия” – ми каза той. Така и стана, но не съжалявам.
      На основата на наблюдения, изтървани фрази и отделни документи, до които съм имал достъп, смятам, че голяма част от назначенията и издигането в йерархията в ДП „НКЖИ” и БДЖ ЕООД става по принципа: човек – услуги на „приятели” – "ръководител-маймуна". Много маймуни се накачиха по върховете на компания НКЖИ. Тя затова се е прегънала като стара върба и аха да се прекърши...