Поезията е по-особено нещо и за да се измислят смислени стихове е необходима дарба, а не само интелект и дипломи. Затова поети има по-малко от писатели. Стихотворенията обикновено се пишат в рима, а понякога се допуска леко видоизменение на думите и ударенията, за да се получи желаният ефект- благозвучие и рима. В света има много поети, но и България не остава назад. И ние си имаме Ботев, Вазов, Яворов, Славейков, Н. Лилиев и други.
Занимаващите се с литература, особено с поезия знаят прекрасно литературниоте термини, похвати и ги използват, но за останалата часат те остават нвеизвестни. Всички сме ги учили в училище и после тези, които не се занимаваме с писане на стихотворения сме ги забравили. Нормален процес е нещо научено, което не се практикува и използва често да се забравя. Някои си мислят, че колкото повече изразни средства се използват от поета, толкова по-стойностно е стихотворението, но не съм напълно съгласен с това мнение. Винаги трябва да се гледа стойността и качеството0, а не количеството и дължината на поемиоте и стихотворенията.
Основните понятия и похвати в литературата са:
Алегория- израз,в който се говори за един предмет или проява, а се подразбират други. Творчески похват,широко използван в художествената литература, конкретизация на идея или мисъл посредством образ,в който е вложен преносен смисъл.Алегорията се основава на съпоставимостта между две прояви, от които едната има отвлечен идеен смисъл, а другата – конкретен. В елементарната си форма алегорията се изчерпва с разтълкуването на конкретния образ, а при по-сложните си форми – на преносния смисъл, вложен в разказаните или в изобразените прояви, от които могат да бъдат извлечени общозначими изводи. В такива случаи алегорията се съчетава с нравоучителни и възпитателни внушения.
Анафора- стилистична фигура, способ за увеличаване изразителността на словото, посредством повторение на звуци, думи и изрази в началото на няколко следващи стихове или фрази. Често се използва в ораторската реч с т.нар. ораторско ударение в началото на две или на повече фрази. Когато повторението е в края на стиха или на фразата, фигурата се нарича епифора.
Епифора– повторение на едни и същи звуци или думи в края на стиха или на фразата, за да бъде засилена емоционалната изразителност на словото.
Екзистенциализъм– литературно направление; в основата на Екзистенциализма стои убеждението, че човешката съдба е нерадостна поради невъзможността да се проникне в същността на битието, оттам възгледът за безперспективността на съществуването.
Интонация– качество на поетическата експресия, присъща както на мерената, така и на немерената реч.
Лайтмотив– основните мотиви, съчетаващи текст и мелодия, изпълняват важни асоциативни и конструктивни функции, композиционно средство.
Олицетворение - стилистична и реторична фигура, при която човешки черти се приписват на природни явления, на животни или на предмети. Посредством олицетворението вещественият свят се приобщава към света на човека, за да вземе по-дейно участие в неговия живот.
Рима– съзвучие между две или повече думи в стиха, с други думи, в последващите стихове, основано на пълното или на относителното звуково тъждество, придаващо особена звучност и хармоничност на стиховото слово – едно от най-внушителните въздействия на мерената реч.
Епитет- стилистично средство, троп, създаващо образно качество на предмет или явление посредством допълнително определение
Оксиморон– стилистичен и реторичен похват, троп, основан на контраст и антитеза, съчетание на противоречиви по смисъл понятия и думи – обикновено на съществително с прилагателно или с глагол, за да бъде засилена речевата експресия или създадена нова словесна отсянка. Използва се понякога и да бъде постигнат комичен ефект.
Ретардация– композиционен похват, постиган посредством извънсюжетни компоненти, за задържане на сюжетното развитие в повествователни и драматични произведения, за да бъде придадена на развръзката по-голяма тежест или да бъде привлечено вниманието на читателя/зрителя върху нововключени ситуации и герои. Постига се посредством описания, размишления, емоционални изяви и епизоди без пряка връзка със сюжетното развитие или като преход от един момент на действието към друг.
Силабическо стихосложение– тип стихосложение, което се основава върху броя на сричките в стиха. Присъщо освен на народното поетическо слово и на езици с постоянно ударение в началото, в края или в предпоследната сричка на думата.
Синоними– думи с различно звучене, но с еднакво или подобно значение на други.
Дисонанс– несъзвучие, непълна или неточна рима, наречена и консонанта, при която съгласните звуци съвпадат, а неакцентуваните гласни не съвпадат.
Асонанс- съзвучие на гласни звуци в една или в няколко думи, противоположен на дисонанс.
Алитерация– метрико-хармоничен способ за увеличаване и разнообразяване на речевата експресия, основан върху повторяемостта на еднакви или близки по гласеж съгласни звуци при подчертаването на особено важните по смисъл думи в стиха·
Алюзия– стилистичен и реторичен похват, троп с предназначение да породи впечатление или идея не чрез пряко изразяване, а по асоциативен път.
Експликация– разясняване на неясен текст или на израз, пораждащ съмнение.
Двойна рима– римуване на две думи в един и същи стих, като двете римувани думи се намират в края на двете полустишия.
Идиом– езиков израз, присъщ на някой говор и непреводим на друг език.
Катахреза– неправилна употреба на думи не в прякото им значение, а извън него, като по този начин се създава мнима метафора, понеже използваната в преносен смисъл дума се чувства в прякото й значение.
Ирония– стилистично-изобразителен похват, троп, аспект на комичното, използван във всички жанрови разновидности на хумористично-сатиричната литература. За разлика от сарказма, при иронията подложените на критика лични и обществени недъзи са осмивани, вместо да бъдат разобличавани. Съобразно с вложения в нея смисъл иронията получава разнообразни отсенки между остроумието, подигравката и издевателството извън обсега на сарказма. Иронията получава въплъщение в широк спектър на изобразителни похвати и стилистични средства, между които особено силно изпъкват: гротеска, карикатура, хипербола, парадокс, пародия, травестия и шарж.
Литота– стилистичен похват, троп, с въздействие, противоположно на хиперболата, намаляващ или обезличаващ значението на предмета на изображение, посредством отрицание, за да бъде подчертано противоположното по смисъл.
Интерпретация– тълкуване на текст, за да бъде разкрит вложеният в него интимен смисъл.
Метафора– стилистична и реторична фигура, предаваща ново качество на отвлечено понятие, за да го одухотвори, или обратно, за да го конкретизира. Метафората се основава на неизречено, скрито сравнение, при което обичайното значение се заменя с друго. Като прехвърля черти и качества от неодушевени предмети върху одухотворени същества, метафората създава особена изразителност на речта, понеже й предава по-голяма образност. Освен сравнения метафората често използва и епитети. Тя е обикновена или проста, когато предава ново качество на изобразявания предмет посредством скрито сравнение и разгъната или развита, когато съпоставката не се извършва пряко, а косвено чрез няколко подчинени една на друга метафори. Наред с изразителността важно качество на метафората е поетичността, способността й едновременно да въздейства както на въображението, така и на художествено-естетическия вкус. Тясно свързани с метафората са редица стилистични и реторични средства, като метонимия, катахреза, антитеза, паралелизъм, олицетворения, които могат да бъдат разглеждани като нейни разновидности и допълнения.
Образен паралелизъм– стилистичен и композиционен похват, основан върху дълбоката връзка между природните явления и душевния живот на човека. Преди да бъде внедрен в личното творчество, е широко използван в свещените книги и в народното творчество. Употребява се като композиционно средство, когато душевното състояние на литературните герои се разразява на фона на хармониращи му природни картини.
Памфлет -публицистичен жанр с художествени елементи, когато в него се изобразяват личности, предмет на обществена критика. Насочен е винаги срещу отрицателните обществени и лични прояви, характеризира се със сатиричен нюанс и изобличителен патос.
Ретроспекция– творчески метод на изображение, използван обикновено в сюжетни произведения с голям обем, при които хронологическата последователност на сюжетното развитие съзнателно е нарушена от автора, като се дава преднина на по-стари събития пред по-нови или събитията не протичат в строг хронологичен ред, а съобразно с едно или друго възпоминание на героя.
Хипербола – стилистична и реторична фигура, широко разпространено изразно средство за постигане на образност и речева експресия чрез преувеличаване на някои действителни прояви в противовес на литотата. Основана е на сравнение между две явления, между които съществува само идейно, но не и реално сродство.
Тоническо стихосложение– метрична система, основана на еднакъв брой акцентувани (ударени) срички в стиха, като броят на неакцентуваните е произволен.
Синекдоха– стилистична и реторична фигура, посредством която цялото се представя чрез част от него или частта се представя посредством цялото.
Синоними– думи с различно звучене, но с еднакво или подобно значение на други.
Перифраза– стилистично средство, троп, посредством който, с помощта на друг израз или по описателен път, се изразява онова, което вече е казано или известно.
Аналогия– стилистичен похват, при който, за разлика от сравнението, където се съпоставят тъждествени явления и прояви, се установява сходство между неявни, подобни или сродни по някой важен признак явления и прояви.
Еналага– преднамерена замяна на една граматична форма с друга (част на речта, род, число, лице, падеж) за по-силна изразителност.
Апосиопеза– стилистична и реторична фигура, при която под влияние на силни чувства или на прикрито двуличие действащото лице или ораторът не довършва израза и млъква, за да предизвика обрат в мислите на слушателя или на зрителя.
Семантика - наука за значението на думите и на изразите, съобразно с техния произход и преносното значение, придобито по една или друга причина и затвърдено в езиковата практика.
Кулминация– връхна точка на напрежение в сюжетно литературно-художествено произведение – поема, разказ, новела, роман, драма, комедия, при което явно или скрито антагонистичните персонажи стигат до колизия, влизат в решителна схватка, довеждаща до развръзка.
Ономастика– поставянето на изразителни имена в литературно-художествените творби е важно средство за характеризиране на литературните герои.
Сравнение- стилистична и реторична фигура, основана върху съпоставянето на общи или различни признаци между явления и прояви, като обикновено се сравнява познато с непознато, изпитвано с неизпитвано, конкретно с абстрактно, поради което сравнението приема една или друга форма: пряко и непряко, отрицателно и потвърдително, стеснително и разширително.
Литературните стилистически фигури трябва да се използват правилно и с мярка. Занимаващите се с поезия знаят за написаните от мен художествени средства, а ако са ги забравили е добре да си ги припомнят. Изразните средства придават красотата на литературата.
Аз съм ненормална
Показвам Ви колко лесно е да си спретнет...
Поздрави и да пишеш хубави стихотворения.
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави и да пишеш хубави стихотворения.
СПОРЕД НИВОТО НА АУДИТОРИЯТА, РАЗЛИЧНИ СА.
16.08.2017 23:46
едва ли е мерил мъртвопиян рими,
за да напише всичко зашеметяващо
и адски въздействащо,
което е написал.
Теорията е ценна, когато се пише канонично,
но специално аз като читател
ценя неканоничното писане.
Поздрави на теб и всички гости на блога ти. :)
Поздрави!
а децата все ги бъзикам да си учат поне това дето ще им потрябва, защото така и така после пак ще Трябва да го учат :-)
Това съм го взел от постингите на блогърите.
Поздрави!
Поздрави!
17.08.2017 20:40
- Казват, че разлика от музиката ни - която е предимно НЕРАВНОДЕЛНА ... то поетиката ни била СИЛАБИЧЕСКА?
- Стиховият ритмика при силаботоническото стихосложение, се създава от закономерното редуване на сричките под и без ударение.
- Ритмическите стъпки се класифицират по два признака:
А)според броя на сричките, които съдържа една ритмическа стъпка, те биват двусрични и трисрични;
Б) а според разположението на сричките под ударение спрямо неударената сричка, се делят на още няколко групи.
ВЪПРОСА МИ СЕ ОТНАСЯ ДО ПЪРВОТО ДЕЛЕНИЕ В т."А" - където казват че ритмическите стъпки биващи: а) двусрични и ... б) трисрични;
В античността двусричните поетично-ритмични стъпки са ги нарекли - ЯМБ ... Но?
- По интересни са ми тези ТРИСРИЧНИТЕ - ЗА които УЧЕНИТЕ КАЗВАТ в античността били наречени от "елините" ХОРЕЙ?
- По отношение на ХОРЕЯ - в руската Википедия - в обяснението за ЕТИМОЛОГИЯ при думата: хорея се дава синонимната й руска: "плясовой" ... на какво ли отговаря/откъде идва и какво означава тази руска дума - не е ли "пляска" = танц(бг.)?
- Англичаните ни дават следното обяснение за "хорея" - Цитат?
"Choreia (Ancient Greek: χορεία) is a circle dance accompanied by singing (see Greek chorus, choros), in ancient Greece. Homer refers to this dance in his epic poem, the Iliad."
- Има ли някой от поетите да ми помогне да вникна в етимология на думите ХОРЕЙ - поетично-ритмична стъпка ... и Choreia - изконно гръцки данс - както ни обясняват хореографите :))) ?
Поздрави!
Ямб, хорей, дактил, анапест, ямбо-хорей, дактило- анапест са видовете ритмични стъпки. Добрият поет, който носи заряд и магия, не ги мисли, просто ги " пее".
мир не зная, луд лудея,
аз от стара майка крия,
тя от татко - зъл бекрия.
Поздрави!
Ямб, хорей, дактил, анапест, ямбо-хорей, дактило- анапест са видовете ритмични стъпки. Добрият поет, който носи заряд и магия, не ги мисли, просто ги " пее".
- Спасибо, Благодаря ... Евхаристо , за подсказването: Какво е "хорей" - Росиела!
И щом "сме на Яворов":
"...
Млади, млади, ум не може
вам сърцата да смири!
А защо с крила ти, боже,
пеперудите дари?
...
Две сърца се знойно любят,
старо-харо ги дели:
дали времето си губят,
или бог ще се смили?"
от "Калиопа" на Яворов
Ямб, хорей, дактил, анапест, ямбо-хорей, дактило- анапест са видовете ритмични стъпки. Добрият поет, който носи заряд и магия, не ги мисли, просто ги " пее".
- Спасибо, Благодаря ... Евхаристо , за подсказването: Какво е "хорей" - Росиела!
И щом "сме на Яворов":
"...
Млади, млади, ум не може
вам сърцата да смири!
А защо с крила ти, боже,
пеперудите дари?
...
Две сърца се знойно любят,
старо-харо ги дели:
дали времето си губят,
или бог ще се смили?"
от "Калиопа" на Яворов
Ямб, хорей, дактил, анапест, ямбо-хорей, дактило- анапест са видовете ритмични стъпки. Добрият поет, който носи заряд и магия, не ги мисли, просто ги " пее".
- Спасибо, Благодаря ... Евхаристо , за подсказването: Какво е "хорей" - Росиела!
И щом "сме на Яворов":
"...
Млади, млади, ум не може
вам сърцата да смири!
А защо с крила ти, боже,
пеперудите дари?
...
Две сърца се знойно любят,
старо-харо ги дели:
дали времето си губят,
или бог ще се смили?"
от "Калиопа" на Яворов
"...
Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, в край чужди събрани,
изпити и бледни, в порутен бордей,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, тъй както през сълзи се пей."
от "Арменци"
"...
Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, в край чужди събрани,
изпити и бледни, в порутен бордей,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, тъй както през сълзи се пей."
от "Арменци"
А иначе...В една своя лекция в СУ Левчев даде свое определение на понятието поезия: "...Всичко, което се губи в превода"...
Затова е магия - да й се отдадем !
Поздрави!
"...
Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, в край чужди събрани,
изпити и бледни, в порутен бордей,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, тъй както през сълзи се пей."
от "Арменци"
1. Какви се явяват (омоним, пароним или синоним) понятията ПЕОН и ПЕАН?
2. Можем ли да приемем за вярно написаното за "Пеан(а)" ?
"Пеан, е хорова песен на древногръцката лирика, жанр на древногръцката поезия, химн на боговете в гръцката митология. .... НАЙ-ВЕЧЕ ТОВА? ... "Точната етимология на думата е неизвестна."
"The basis of the word "рaean" is unclear."
"Точная этимология слова «пеан» неизвестна." ????
- Казано накратко в заключение - Пеана, песен ли е?
Поздрави!
Поздрави!
- Барин - дай за момент да оставим куртоазията, и да си ОТГОВОРИМ - предвид въпросите, които поставям в постовете си №№ 18 и 29-ти?
В резюме отново ги повтарям?
№ 8 - Какво е значението и ПРОИЗХОДА на думата "хорей" - отговорите бяха ДВА!
а) Думата означава ТАНЦ - специфичен за културите от Балкани и Причерноморие - носещ името ХОРО!
б) Второ - следваше да се съгласим С НАЛОЖЕНОТО НИ (по безапелационен начин от това АКСИОМАТИЧНО !)от КАСИЧЕСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ, че същата е ОТ "гръцки" произход?
- ПОСТ - 29?
- Аз съм скептичен ДОСЕЖНО НАЛОЖЕНОТО МНЕНИЕ за "гръцкият произход" на думите(термините) ХОРЕЙ=ХОРО и поставих ПОМОЩНИЯТ ВЪПРОС "лема"
- А каква е по произход думата означаваща ПЕСЕН - в антична форма ПЕАН !
- На това КАК НИ ОТГОВАРЯ БРАТСТОВОТО на (на)УЧЕНИТЕ ... ? ако И ТЯ ДА ОТГОВАРЯ НА "ПЕСЕН" - същата Е С НЕУСТАНОВЕН ПРОИЗХОД?
От тук се запитвам - Защо не кажат: На кой език имаме аналог на античната дума за песен-ПЕАН? На която в гръцкият език няма аналог а отговаря ТРАГУДИ!?
- От тук СЛЕДВАЩИЯТ ми ВЪПРОС: От какъв ПРОИЗХОД ... по друг начин казано: В КОЙ ЕЗИК СЕ СРЕЩА дословно звучащата дума ПЕЯ още и "песен" на античната и с приписан "гръцки произход" ДУМА - ПЕАН//ПЕСЕН?
- От тук и последващият ми въпрос?
ПО КАКВА ПРИЧИНА - Учените ОТКАЗВАТ да кажат ТАЗИ ДУМА Е ОТ БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК ... ЗАЩО?!
- Вероятно ЗАЩОТО ТОВА ЩЕ ИМ ... ??! - Тук ... Чакам продължението//Предложения от вас КАК ДА ЗАВЪРШИМ ... прекъснатото ми изречение ИЗВОД?
- Кога си отговорим на ТОЗИ ВЪПРОС - Ще си отговорим и на още много други с ФУНДАМЕНТАЛНО ЗНАЧЕНИЕ ВЪПРОСИ ... КАТО?
а) Имаме ли ПО-СТАР И БАЗОВ(език-субстрат), върху който, Е НАДСТРОЕН ГРЪЦКИЯТ ЕЗИК(адстрат) ... за което ни говорят ПОНЕ ДЕСЕТ СЪВРЕМЕННИ и поне двама известни ми, антични автори?
б) Давайки отговор на първият ВЪПРОС - Ще ни стане ПРЕДЕЛНО ЯСНО и ЦЯЛАТА НЕСЪДЪРЖАТЕЛНОСТ ... по отношение История на БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК ... и че той същият, Е? ... ЯВЯВАЩ СЕ, като ЧАСТ и Е ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СТАРО-СЛАВЯНСКИЯТ ЕЗИК?
- Тук ще попитам - Защо има старо-руски, старо-чешки, полски и т.н., и т.н. а на СТАРО-БЪЛГАРСКИЯТ СА ПРИКАЧИЛИ СПЕКУЛАТИВНОТО поради неверността си, "Старо-църковно-славянски" - Кой стои зад това ... ?
- Ако не ви става ясно, каква идея вкарвам - Доказвайки древността на Българският език(лексика) - от тази изкуствено-натрапена ни и неистинна за "славянски езици" - Ще попитам: КОГА СА СЕ ФОРМИРАЛИ СЛАВЯНСКИТЕ ЕЗИЦИ - и изобщо има ли такъв ОБЩ ПРОТО-СЛАВЯНСКИ ЕЗИК?
- ЗАЩО СЛЕД КАТО БЪЛГАРСКИЯТ ПОКАЗВА ПРИЗНАЦИ ДА Е(??) >>ПО-СТАР(!!!)<< от този кабинетен и измислен термин/теория за "Общ прото-славянски език" ... Може ли ПО-СТАРИЯТ да бъде назован на ПО-МЛАДИЯТ език? Казано по друг начин ... ?
в) Може ли БАЩАТА ДА НОСИ ИМЕТО НА ДЕТЕТО СИ - Не е ли ПРАВИЛНО ОБРАТНОТО ... Детето да носи ИМЕТО на бащата ... но очаквам включване ПОМОЩ от ваша страна ... ?! :))!!!
"Вероятно, защото това ще им накърни самочувствието, градено по изкуствен начин за сметка на други народи". Така мога да довърша започнатото от теб изречение. Другите народи най-често сме ние-българите.
- Второ в рречниците на ""старогръцки" е записано: "тържествено песнопение, химн изпълняван от хор" ! Така че, няма как същата да се изписвала с "Б" наместо с преходно-фрикативно "мП" тоест звучала си е ПЕАН?
- Трето нито в древен ни в съвременния гръцки същата има аналози или производни ... в средновековен и съвременен гръцки същата дума за "песен" звучи "трагуди"!
- Четвърто: можеш да апострофираш - думата е обща за всички "славянски" езици ... но тук именно лъсва именно ИЗМИСЛЕНАТА ИСТОРИЯ за Общ пра-славянски език? Защото НИКЪДЕ В НИКАКЪВ ИЗТОЧНИК НЯМАМЕ ПОСОЧЕНИ славяни в ЕЛАДА още пък и ШЕСТИ ВЕК ПРЕДИ ХРИСТА??
- Още по-интересно ако проучим: Произход и значение на думата за най-простият музикален инструмент ТЪПАН която НЕ Е НАЛИЧНА, ОСВЕН В БЪЛГАРСКИЯТ БАЛКАНСКИ, в другите "славянски" езици?
Има още много да се говори по въпроса - но предвид, диалогичната между нас двамата, форма която придоби дискусията ... спирам за да не убия интереса на читателите КЪМ ОСНОВНОТО В ТЕМАТА литературна терминология ... а мен повече ми е интересно ЕЗИКОЗНАНИЕ и История на езиците ... най-вече БЪЛГАРСКИ?!
- Поздрави на всички!
Колкото до екзистенциализма, той е по-скоро ирационалистическо философско направление от началото на 20в., в основата на което е заложена идеята за крайността на битието/ ср. exit, ,,изход'', ,,край''/. Тъкмо това и определя песимистичната му окраска. Неговият основател Сартр формулира ключовия принцип на екзистенциализма така: при човека/ само при него/ съществуването предхожда същността. Преведено на прост език, не произхода ни, кръвта ни, а нашите избори, оценки, решения и действия ни изграждат като личности, доколкото сме ,,осъдени на свобода'', свободата сами да изграждаме себе си. И тук вече стигаме до онова, за което ти споделяш: идеите на екзистенциализма дават мощен тласък на модерната литература и изкуство: достатъчно е да споменем въпросния Сартр, Камю, Йонеску, Бекет, Дали и пр.
На въпроса на Гет за старобългарския: замяната на въпросния автентичен, легитимен термин с т.нар. ,,църковнославянски'' език е дело на съветското езикознание. Причините са повече от ясни: не подхожда някак в очите на тогавшните съветски езиковеди езикът на някаква малка България да е прародител на езика на огромната Съветска Русия. Разбира се, налице са и разумни изключения: небезизвестния акад. Лихачов, напр. винаги е признавал старобългарския език като основа на съвремения руски език.
Поздрави!
Поздрави!