Как се промени животът!? Времената ли се промениха или човеците? Стремежите, интересите, привичките им. Беше време, когато във „Всяка неделя“ обясняваха думата „хоби“, а хората мигаха неразбиращо - ама защо му е на някой  хоби? То и без това не могат да подгънат крак. Не, че всички се скъсваха от работа в социалистическите предприятия, но имаше и такива. А когато приключваха работния ден, всички тичаха да обработват мястото определено им  за частно ползване – 2 декара засяти със зеленчуци, царевица или житни посеви за животните. Много хора бяха построили  вили в лозята, та тичай и там – да окопаеш или наръсиш лозето, да нагледаш виличката, а ако имаш и животинки да се погрижиш и за тях.  В онези години се построиха и много къщи, та на  лампа зидай два реда на новата къща, с материалите купени от заплата до заплата.  Тогава хората нямаха много време и не само тези в трудоспособна възраст, а и пенсионерите. И тях можеш да ги видиш кой в лехите, кой с животните. Нямаха време нито за телевизия, нито за любими занимания. Всъщност работата им беше любимото занимание. То тогава и телевизията беше само по няколко часа и бедна откъм филми и забавни програми. Най-много в неделя да дадат някой мач или поредния съветски сериал.

Та както казах, в края на 70-те години (през 1979г.) започнаха да излъчват и „Всяка неделя“. И там селяните чули за хобито – да си намериш занимавка, за да не скучаеш през свободното време. Де го това свободно време? То дори да остане такова, ще седнат в кръчмата или ще отидат на един другиму на гости на приказка и ракийка, после ще опитат от винцето, ще извадят туршийка и мезета и като почнат едни приказки, които накрая преминават в песни докато петлите пропеят. И всичко си правиха сами – и надениците, и туршиите, и виното, и ракията, че и веселото...

А сега к"во? Турски сериали по телевизията по цял ден, че и нощем. Всяка селска къща си има кабелна телевизия. Бабичките на село вместо по три кози и едно прасе вече разхождат булонки и пикенези, а котките се изтягат важно на пейката, до която преди пасяха козите и се чудят дали по им е кеф да се пекат на слънце или да скочат и да хапнат котешки гранули от паничката под пейката. Градинките, в които по-рано се перчеше пипер и ароматни домати сега буренясват, или са засети с райграс, който няма кой да окоси. През три двора я се чуе някоя кокошка, а не. Че за какво са им на селяните и кокошките и доматите?! В магазина всичко си има – замразени бройлери и лъскави домати. Е бройлерите може да миришат на антибиотици и доматите на пластмаса, но сега е така – нови времена настъпиха. И се питам пак и пак, времената ли се промениха или хората?

Промени се селото, промени се България, че нали тя си е едно голямо село. Нищо, че повечето селяни заживяхме в града. И започнахме да усещаме истинските неща – аромата на земята и потта от работата на полето - само в сънищата си.