Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.04.2015 07:31 - 24 април, ден на почит паметта на жертвите на геноцида
Автор: otempora Категория: Лични дневници   
Прочетен: 957 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 20.04.2015 11:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 24 април, ден на почит паметта на жертвите

на геноцида над арменския народ

 

През 1890 година в Османската империя живеят 2,5 милиона арменци. Руската империя подкрепя арменската общност и техните опити за автономия, тъй като по този начин Русия цели да отслаби османската държава. Поради бързото разрастване на движението за автономия султан Абдул Хамид II предприема действия, с които да задържи властта си над териториите, населени с арменци.

В опитите си да разпали конфликт Високата порта подстрекава кюрдското население срещу своите съседи арменците. След кланетата от страна на кюрдите арменците вдигат въстание, което е потушено от редовен турски аскер и кюрдски башибозук. По време на потушаването на въстанието през 1894 година загиват 50 000 арменци, запалени са много села.

През февруари 1915 година всичките 60 000 мобилизирани арменски войници са затворени в трудови лагери и след това са избити. Арменците, намиращи се в непосредствена близост до фронта, както и други от вътрешността на страната бягат от унищожението.

Голям брой арменци са убити, а оцелелите след края на войната не могат да се завърнат по родните си домове. Тези арменци емигрират в руската част на Армения или Западна Европа, Северна Америка и Австралия.

Споровете между Армения и Турция за събитията около арменския геноцид все още не са приключили. Армения твърди, че събитията довели до погрома над арменците, са много добре планирани от страна на турската власт и това дава право те да бъдат класифицирани като геноцид. Това твърдение на арменската държава от 1985 и 1986 г. е прието и от международната общност в лицето на ООН, година по-късно и от Европейския парламент. От друга страна Турция все още твърди, че събитията от Първата световна война не са геноцид, а че просто някои турски военни са „отишли малко по-далече в действията си“.

Съдбата на арменския и българския народ си приличат. Жертви на човеконенавистния, престъпен режим на младотурците стават и стотици хиляди тракийски българи, имали нещастието да се радват на „присъствието си“ в Османската империя.

Това чудовищно престъпление срещу човечеството започва през 1913 година, когато редовна турска армия и башибозук разоряват стотици български села в Тракия, избиват и прогонват стотици хиляди българи от родните им места. Селищата са опожарени и разорени, имотите заграбени.

Целта на турските власти е създаването на етнически чиста „турска“ нация, върху руините на Османската империя. Средството - избиването и прогонването на всички националности, различни от „турската“, отвличането на жените и момичетата с цел турцизирането им. Инструментът е физическо избиване на милиони хора, грабежи, изнасилвания… Надминаващи човешкото въображение зверства - вадене на неродени деца от коремите на майките им с щик, облози за пола на нероденото дете, разпъвания между четири коня, разчеквания, разпъване на кръст, изгаряне, набиване на кол…

Но да се върнем на геноцида над арменския народ. Той продължава през 1915-1916г., когато младотурското правителство нарежда, организира и провежда физическото унищожаване на повече от милион и половина арменци в границите на Османската империя. Повече от милион и половина живи хора. Унищожени от редовна армия, башибозук, разбойнически банди...

Международната общност е знаела за тези събития, но въпреки това никой, освен американския посланик в Турция, не реагира. Въпросът за признаването от турската страна на арменския геноцид е актуален и отново е на вниманието на европейските държави.

През 2004 година Канада първа приема и прилага закон, според който отричането на Арменския геноцид е наказуемо. На 12 октомври 2006 френският Парламент приема Закон за криминализиране отричането на Арменския геноцид, според който всеки отричащ съществуването му подлежи на лишаване от свобода.

Арменският геноцид официално е признат от: Европейския парламент, от Комисията по външни отношения на Камарата на представителите на САЩ, от Комисията по външни отношения на Конгреса на САЩ, от държавите: Аржентина, Австралия, Армения, Белгия, Ватикана, Венецуела, Гърция, Италия, Канада, Кипър, Ливан, Литва, Полша, Русия, Словакия, Уругвай, Франция, Холандия, Швеция, Швейцария, Чили, от регионите: в Австралия - щатите Южна Австралия и Нов Южен Уелс, в Бразилия - Сеара и Сао Пауло, във Великобритания - Шотландия, Северна Ирландия и Уелс, в Италия - много общини гласуват признаването на геноцида, в Испания - Страната на баските и Каталуния , в Канада - Онтарио и Квебек, в Украйна - Крим. В САЩ 42 от 50-те щата са признали официално арменския геноцид.

В Турция лауреата на Нобелова награда за литература Орхан Памук заявява в печата, че: „Никой не смее да го каже, но аз го казвам - турците са избили 1 000 000 арменци и 30 000 кюрди“, а през 2008 г. 200 турски интелектуалци подписват петиция, с която се извиняват за етническото прочистване на арменците в Първата световна война, подписана за кратко време от още 29 000 души.

В България през 2006 година партия Атака внася за гласуване в Четиридесетотото  Народно събрание проекторешение за признаване Арменския геноцид, но предложението е отхвърлено.

През 2008 година, след като българският парламент не успява да приеме декларация за осъждането на Арменския геноцид, общинските съвети на: Бяла Слатина, Бургас, Варна, Видин, Добрич, Карлово, Лясковец, Пазарджик, Пловдив, Русе, Силистра, София, Стара Загора, Шумен и Ямбол официално признаха извършения над арменците геноцид.

Всяка година арменците по света и в Армения отбелязват с факелни шествия и манифестации деня на геноцида и призовават Турция да го признае. Пример за това е 90-годишнината през 2005 г., когато в столицата Ереван стотици хиляди хора се събраха на мемориала на хълма „Цицернакаберд“, над река Храздан. По същото време имаше  протести и в Лос Анджелис, където живее голяма арменска общност.

Може би най-истинския паметник за онези събития в съзнанието на българите е стихотворението на Пейо Яворов:

 

                    Арменци

Изгнаници клети, отломка нищожна

от винаги храбър народ мъченик,

дечица на майка робиня тревожна

и жертви на подвиг чутовно велик -

далеч от родина, в край чужди събрани,

изпити и бледни, в порутен бордей,

те пият, а тънат сърцата им в рани,

и пеят, тъй както през сълзи се пей.

 

Те пият... В пиянство щат лесно забрави

предишни неволи и днешни беди,

в кипящото вино щат спомен удави,

заспа ще дух болен в разбити гърди;

глава ще натегне, от нея тогава

изчезна ще майчин страдалчески лик

и няма да чуват, в пияна забрава,

за помощ синовна всегдашния клик.

 

Кат гонено стадо от някой звяр гладен,

разпръснати ей ги навсякъде веч -

тиранин беснеещ, кръвник безпощаден,

върху им издигна за всякога меч;

оставили в кърви нещастна родина,

оставили в пламък и бащин си кът,

немили-недраги в далека чужбина,

един - в механата! - открит им е път.

 

Те пеят.. И дива е тяхната песен,

че рани разяждат ранени сърца,

че злоба ги дави в кипежа си бесен

и сълзи изстисква на бледни лица...

Че злъчка препълня сърца угнетени,

че огън в главите разсъдък суши,

че молния свети в очи накървени,

че мъст, мъст кръвнишка жадуват души.

 

А зимната буря им сякаш приглася,

бучи и завива страхотно в нощта

и вихром подема, издига, разнася

бунтовната песен широко в света.

И все по-зловещо небето тъмнее,

и все по се мръщи студената нощ,

и все по-горещо дружината пее,

и буря приглася с нечувана мощ...

 

Те пият и пеят... Отломка нищожна

от винаги храбър народ мъченик,

дечица на майка робиня тревожна

и жертви на подвиг чутовно велик -

далеч от родина, и боси, и голи,

в край чужди събрани, в порутен бордей,

те пият - пиянство забравя неволи,

и пеят, тъй както през сълзи се пей.

 

Литература:

1.     Уикипедия;

2.     Lentata.com - http://www.lentata.com/page_7037.html

3.     П.К. Яворов „Арменци“.

 

O tempora, o mores

2015






Гласувай:
1
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: otempora
Категория: Лични дневници
Прочетен: 207419
Постинги: 144
Коментари: 127
Гласове: 531