До дядовата къща,
в края на селото,
ходя често, често,
яхнал колелото.

Къщичката - скромна,
с дървена ограда,
до вратника й – пейка,
на нея -  баба Рада.

Бабините дружки -
две малки животинки
и наяве и наужки,
са весели картинки.

Чорльото е песа,
а Мърльо е котака.
Седят и се почесват,
един до друг в трънака.

Щом баба ги повика,
като вихри тичат.
Те трима са прилика,
те трима се обичат.