Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.08.2013 19:07 - Един бърбън, един скоч, една бира
Автор: otempora Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1394 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 26.03.2014 19:33


      ЕДИН БЪРБЪН, ЕДИН СКОЧ, ЕДНА БИРА
разказ


     Седим си с Ивайло и Петко на маса в едно капанче на "Журналист". Слушаме евъргрийни и опитваме любими напитки. Петко залага на "Балантайнс", Ивайло му приглася с "Джони Уокър". Аз съм с по-скромни възможности по отношение на алкохола и карам на наливна бира. Пием си питиетата, слушаме музика и си разказваме вицове, ама след всеки виц се заливаме от смях. На съседната маса - женска компания (филоложки, както разбрахме по-късно, немска филология, на някакъв симпозиум, каквото и да значи...). Отпиват анемично коктейли, пушат и поглеждат завистливо към нашата маса, а тя достатъчно дълга да побере и тях. Ивайло се отнася бащински към момичетата (на част от които наистина може да им бъде баща), става, отива галантно при тях и ги кани да се присъединят, като обещава смях и вицове в изобилие. Няколко минути по-късно той е взел думата, седи в средата на компанията и разказва вицове, от които хората на масата се тресат от смях, и бършат сълзи, поемайки си начесто въздух и държейки се едни за гърдите, други за стомаха. Лицата на всички са зачервени, а очите блестят. След всеки разказан виц се иска само да се подаде тема за следващия и Ивайло започва следващия, по темата...
      Юни. Заведението празно. Само ние и един самотен старец на масата в ъгъла. Седи и пие бира от една огромна халба с капак. Ама и той изглежда нещо тъжен. В резултат на което  Петко моли сервитьорката, да покани господина, ако желае да се присъедини към компанията, а също и го черпи още едно "от това, което пие". Момичето отива при господина в ъгъла, разменят няколко думи и след малко се връща при нас:
     - Господин Гюнтер е немец, собственик на заведението. Той с удоволствие би се присъединил, но не знае български. Приема почерпката и моли компанията да приеме в отговор да бъде почерпена от него.
     После пием за здравето на господин Гюнтер, анексираме го към нашата компания, където филоложките се заемат с превода на Ивайловите вицове. А господин Гюнтер като отпуши оново ми ти гърло и разтресе околността с гръмовния си смях, нещо като смеха на Дядо Коледа в рекламите на Кока Кола.
     В началото на следващия ден се разделяме...  Те си тръгват, а ние оставаме да си пием за сметка на заведението: "- Един скоч, един бърбън и една бира, моля!" А барманът вдъхновен от поръчката пуска песента на Джон Лий Хукър...





Гласувай:
4



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: otempora
Категория: Лични дневници
Прочетен: 301934
Постинги: 144
Коментари: 128
Гласове: 532