ЧЕСТ
разказ

На Сребролин Лайнаров и Нико-Лайчо Лизачов, най-шибаните ми
познати, които ще си го получат като му дойде времето

      Есента тази година се забави. Вървя в ранното утро по мокрия от мъглата асфалт от гарата за вкъщи и гледам в селските дворове, в които още не е закипяла работа. В моето село хората си отглеждаха всичко - от доматите до боба, а в задните дворове кудкудякаха кокошки и блееха овце. Сега животинската врява се чува във все по-малко дворове. Намаляват хората, остарява селото.  Хладно е и аз вървя бързо  за да се сгрея. А има и още нещо, което ме кара да ситня бързо по пътя. Ходенето изкарва натрупаните в душата ми ядове и напрежение. Наближавам къщата на бай Кольо обущаря. Прозорчето на работилничката му свети. От рано е захванал кърпенето на старите обувки. Не бързам да стигна до празната си къща. Наобикалям я, колкото да я поддържам, за да не рухне. Излишни разходи на време и средства, но ме водят единствено чувствата - това е родната ми къща.
    Чукам на вратата на работилничката. Не получавам, но и не очаквам отговор. Влизам. Бай Кольо ми хвърля поглед над очилата. Поздравявам. Отвръща ми. После заговаря, продължавайки последния ни разговор отпреди половин година, сякаш ей сега сме говорили.
    - По-често си идвай, че започнаха да наобикалят и твоята къща. А започнат ли веднъж да я обират, след година и керемидка няма да остане. Къде работиш сега?
      - Никъде. Уволниха ме.
      - Ами те нещо много бързо почнаха да те уволняват тебе!?
      - Мафията ме преследва. Няма отърване.
      -Слушай мене - казва ми бай Кольо. - Ти май не свикна да те мачка живота? Вашият род сте от особено тесто. Трудно могат да ви прегънат. Казват, че си разбираш от работата, но аз от нея не разбирам, а си мисля, че щом все те гонят, има защо.
     - Има разбира се. Като нещо не е наред го казвам високо и търся решение, но на виновните не им отърва.
     -То в днешно време е по-зле отколкото по турско. Прадядо ми е разказвал как е трябвало да се превиваш и да мълчиш, за да оцелееш. На почит в държавата ни днес са тарикатите, мошениците и мутрите. А ти не си от тях, така че преживей го. Работа ще си намериш. А... и не търси отмъщение, той господ си знае работата!
     Излизам от работилницата. Бързам към двора, за да обера натежалите по дърветата ябълки. Есен е.