Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2013 18:20 - Петлюва история
Автор: otempora Категория: Други   
Прочетен: 2794 Коментари: 2 Гласове:
8

Последна промяна: 07.02.2014 07:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ПЕТЛЮВА ИСТОРИЯ
не политически фейлетон


        Те са горди лидери.
       Незнайно къде се бяха излюпили, те пораснаха много бързо, станаха важни и наперени... Макар да нямаха мозък колкото  патица, всеки от тях смяташе себе си за важна птица. В тях често напираше неистовото желание,  да привлекат вниманието на околните.

Ежбите между партиите водеха до тежки сблъсъци на лидерите. Понякога, когато загубеше битка, гребенът на победения лидер можеше да клюмне за известно време, но скоро се окопитваше и търсеше нови позиции, съюзи и влияния. Във времето, голяма част от членската маса изчезна, но лидерите останаха.

Хората от улицата разпознаваха в тях политиците, виждани само на  екрана на телевизора: - Този наперения е Орешарски, оня дето сякаш герб е щампован на гърдите му е Бойко, този поплювкото, дето ситни като евнух, е Станишев.  - Оня дето се опитва да яхне Станишев е Доган, пада по мъжко май...... Вижте какъв дълъг, тънък врат има Симеончо..., пък оня с оцъкления поглед е Сидерофф... Когато преминаваха край оградите, лидерите гледаха околните с пренебрежение. За тях, останалите бяха най-обикновени хора и животни, които не заслужаваха вниманието им.

Битките помежду им трябваше да узаконят тяхното влияние. Алчността им нямаше насищане. Манията за величие беше безкрайна. Неусетно, те сякаш си повярваха, че господ ги е надарил с крила, с които могат да полетят като орли. Тогава подтичваха, разперили крилата  си,  за да демонстрират превъзходството си над останалите, но проличаваше единствено тяхната ограниченост...

Те може би се досещаха, че собствената им значимост е само привидна. Имаха перфектен външен вид. Хранеха се добре на осигурената им хранилка и това се отразяваше на фигурите им. Не се налагаше да работят като коне или като волове, не ги дояха като крави или като овце, не се искаше да полагат труд, даващ материални блага... Дори паяк полагаше повече труд, за да осигури прехраната си от тях, изплитайки тънки мрежи, в които да улови нещо...

Гледам ги и се питам - колко ли ще изтраят „лидерите“, в житейската игра, разигравана в оградения двор пред кокошарника?! Това със сигурност ще реши единствено стопанинът.... Както ми довери, скоро ще тегли ножа на „лидерите“ и кокошарника ще остане празен, до новата петлюва реколта... Трябва само да се изберат добри пилета.

image




Гласувай:
9
1



Спечели и ти от своя блог!
1. freeoldmen - Не споделям този оптимизъм,това за стопанина и ножа.
23.11.2013 19:11
Тези муцуни ще си ти гледаме до гроб, справка- Берлускони.
Хората си имат партии с по 1 000 000 гласоподаватели, всичко останало са напразни надежди...:(((
цитирай
2. otempora - Уважаеми, Свободомислещ и Свободно-изразяващ се Приятелю,
24.11.2013 07:30
напълно съм съгласна по принцип с теб. Човек може да гледа нещо само до собствения си гроб. След това няма как...
Има още един начин да не гледа нещо и то е да загроби нещото.
Що се отнася до горната история, аз разказах за петлите в кокошарника на чичо Кукло Водов от нашето село. Ти нещо друго си разбрал. И снимка от днес съм поместила.
...Но да знаеш, собственикът на петлите каза, че скоро ще им резнат главите с децата, като се върнат от гурбет, през зимата.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: otempora
Категория: Лични дневници
Прочетен: 210150
Постинги: 144
Коментари: 127
Гласове: 531